Вероятно всеки млад прородолюбител
изпитва голямо желание да види любимия си питомник възпитан - вярното куче, изпълняващо различните му команди, или забавния папагал, изговарящ отделни думи. Но какво лежи в основата на тъй желаната дресировка, какво е научното й обяснение? Дресировката не е нищо друго освен метод на въздействие върху животното с цел изработване и закриване на отделни необходими навици, на някои условни рефлекси.
Всъщност
какво представлява дресировката? Наблюдавайки някои действия на добре дресирани животни, човек би помислил, че те имат разум и дори разбират човешката реч. При дресировката е необходимо у животното да се да се изработят условни рефлекси, т.е. навик да отговаря по определен начин на различни сигнали, подадени от човека. Животното изпълнява определено действие, понеже получава любимата си храна или избягва наказание за неподчинение.
Особено често дресировката се използва в цирка. През 19 век на арените на много европейски циркове масово започват да се появяват звероукротители с групи от дресирани коне, лъвове, тигри, слонове. Всички тези дресьори подчиняват животните не с ласка и храна, а с бич и желязна пръчка. Понякога тази дресировка била жестока и животните били насилствено заставяни да изпълняват различни действия по цирковата арена. Болевата дресировка също е основана на изработването на условен рефлекс у животните. Изискваното движение се предизвиква със сигнал - заплаха от наказание, при което животното ще изпита силна, непоносима болка. Това бил старият "класически" метод на дресиране до края на 19 век, който единствено се практикувал от звероукротителите из целия свят. От тези всекидневни жестоки побои и убождания нещастните животни били силно наплашени, с непрекъснати рани и често осакатявани.
Истински поврат в отношението към дресирането на животните извършил в края на 19 век прославеният и известен в цял свят руски дресьор Владимир Дуров. Знаменитият дресьор писал, че "завинаги се отказва от метода за въздействие върху психиката на животните с помощта на насилието". С право той се смята за родоначалник на хуманният метод на дресура, който се основавал на изключителна наблюдателност, основно изучаване на биологичните особености на животното, на двигателните му възможности, на наклонностите му, поведенческите и психическите му прояви. Дуров изисквал от обучаваното животно действия и движения, които то е в състояние да осъществи в природна обстановка. Той премахнал мъченията, камшика и желязната пръчка, в замяна на което използвал хранителното поощрение и силната си обич към своите питомци. С голямо трудолюбие, упоритост и търпение той заставял животните да изпълняват номера, стимулирани от награда - любимо лакомство, погалване, потупване или ласкав глас. И, разбира се, никакво насилие, болка или страх. Дуров подхождал съвсем научно към дресирането, като бил добре запознат с условните и безусловните рефлекси, с висшата нервна дейност, залегнали в учението на акад. И.П.Павлов, Именно това му позволило да осъществи на цирковата арена много световноизвестни атракции с различни видове животни при единична, масова или смесена дресура.
Днес в цирковете
по света се обучават различни животни - и диви, и домашни: неизменните коне, кучета, шимпанзета, лъвове, тигри, пантери, гълъби и пр. Изпълненията им се основават на изработването на условен рефлекс - в определен момент и по даден знак животните трябва да направят жест, който поначало могат да направят и в естествена обстановка. Така кучето изправено на задните си крака, делфините синхронно изкачат над повърхността на водата, шимпанзетата имитират с мимики и действия човека и пр.
Преди започване на дресировката са необходими някои условия. На първо място обучението може да започне едва след пълно опитомяване на животното. При дресиране винаги трябва да се избират животни с жив темперамент и да се подбират методи, които да съответстват на вродените способности на животните. За дресура се вземат млади животни, като постигнатата сложност на упражненията е право пропорционална на възприемчивостта на животните и зависи от възрастта и мозъчният им капацитет. Например дресурата на една пантера в цирка започва между 12 и15-месечна възраст (т.е. след като тя излезе от периода на своето детство), а в цирка тя обикновено постъпва на месец и половина. Продължителността на дресурата на заека е 2 год., а на делфина - само 3 месеца. Някои животни са абсолютно неподходящи за дресиране - страхливите, чувствителните, агресивните, травмираните и пр.
Освен в цирка
животните от древни времена се обучават за най-различни дейности в помощ на човека. Много от тях са незаменими помощници в лова - различните породи ловни кучета, ловният гепард и пр. Много породи кучета се дресират за пазачи, помощници при търсене на хора след природни бедствия и пр. Обучени делфини пък пазят хората от атаките на акули.
С дресура може да се захване всеки, който обича животните и изучава задълбочено техните биологични особености, инстинктивни реакции и поведенчески прояви. Трудностите, които трябва да се преодолеят при дресирането, се свеждат до "разбирането" от страна на животното какво се изисква от него, а също и от непривичността на движенията, които трудно се усвояват. Понякога се изисква огромно търпение, за да се получи желания ефект. Например при обучението на сокол за ловни цели са необходими много дни, докато птицата "преклони гордостта си", и започне да приема храна от ръката на дресьора. Търпеливостта и настойчивостта са залог за всеки успех в тази дейност. Според руския зоо-психолог М. Герд, разработил своя теория за дресурата, тя има три стадия: натрапване, отработване и укрепване на желаните движения. В първия стадий дресьорът заставя животното да изпълни дадено движение,като това става по пряк или косвен път (при прекия път животното извършва исканото от него движение, следвайки хранителната примамка или нещо друго, което го привлича; при косвения път дресьорът използва примамка, която кара животното да навлезе в по-сложна ситуация). Вторият случай се характеризира с отстраняване на излишните движения, на ориентировъчните и страховите реакции. В заключителния трети стадий се затвърдяват формираните навици - създадените условни рефлекси.
Дресирането трябва да започне с животни, поддаващи се най-лесно на обучение - например куче. А как става това? Започва се с изграждане на прости навици, които постепенно се усложняват. Да приведем един пример - куче, което ще се дресира за съобщителна служба, се обучава първоначално за създаване на прост навик за пробягване по команда на кратко разстояние (20-30 м)между стопанина и неговия помощник и обратно, като всеки път при изминаване на разстоянието кучето постепенно се обучава да преодолява различни препятствия (канавки, огради и др.) и да не се отвлича от странични фактори(други хора, животни и пр.). Едва в последния етап на дресирането на нашийника му се прикрепва сгънато писмо, което кучето отнася до желаното място.
Дресурата предлага богатство от наблюдения за всеки, който обича животните, тъй като тя върви редом с изучаването на инстинктите, поведенческите прояви и начините за придобиване на умения. Защо да не опитате?
